Жътва
Неокосени
полята в душата ми боледуват-
няма
зрънце надежда за посев,
почвата и тя е отровена
с омраза.
Един самотник-
ден,
хвърля сянка на
никого.
Само облещено
Слънцето
обжарва бели врани-
гладни
за обич и щастие...
Като проклятие!
Теодора
|
Тъга се рредува с усмивки, поезия с поздравителни картички и моите клипове за всичко и всеки,
Няма коментари:
Публикуване на коментар