Завръщане
Прости
ми,морски бряг!
Забравих те,когато обсеби ме градът
и пулсът му неравен затвори ме сред
къщи,
тротоари-забързани към трудовия ден
и омагьосана от лудо ежедневие за
пясъка ти ослепях.
Прости ми,роден бряг!
За песента на гларус-оглушала,
на дисковечерите търсех песента
и скитах се,неосъзнала
спокойната и безметежна красота
на влюбените приливи,на
отливите-разнищващи брега.
Сега се връщам,морски роден бряг-
тъгата ми измий и ми прости!
Теодора
Когато заставам на морския бряг всяко лято и погледна към топлото море на надеждата, аз си казвам това стихотворение, за да се извиня на брега на чайки и мечти за зимата , когато не ходя там!
Няма коментари:
Публикуване на коментар