дна истинска история от България, която трогва с искренноста си и която се повтаря доста често на последък!
Лечение с фатален край за млад човек
26 ноември 2014, 16:57 | Соня Зоин
Моля за съдействие
Здравейте, казвам
се Соня и искам да дам гласност по случая за смъртта на моя съпруг.
Настоявам компетентните органи да се самосезират, настоявам за
разследване. Изпаднах в шок при вестта за фаталния изход. Моля,
съвестните, кадърни и честно изпълняващи работата си лекари, верни на
Хипократовата клетва, да се ангажират със случая. Не Ви пожелавам никога
да изпитате подобно нещо, но в такъв момент мъката е нечовешка. С
изпепелено, но не и примирено сърце съм! Моля Ви за помощ, да се даде
гласност по случая със смъртта на съпруга ми! Обръщам се с молба да
разкажа за жестокостта на д-р Димов. Знам, че осъдени лекари няма, но те
ни осъдиха на доживотна скръб и страдание. Молехме се със съпруга ми да
му бъде поставена сондата на Блекмор, която за неговото състояние е
животоспасяваща, чакахме всеки момент да бъде извикан за трансплантация
на черен дроб.
Ето я и моята история:
На 01.11.2014 около 4.30 ч. съпругът ми Данаил Иванов Зоин получи внезапно кръвоизлив. Тъй като е претърпявал многократни кръвоизливи - поне 15 пъти, ние сме наясно, че причината са кървящи варици на хранопровода. Обадих се на Спешна помощ, след което бяхме транспортирани в МБАЛ "Света Марина"-Варна. Направи ми впечатление, че не ми поискаха телефонен номер и име за контакти, а също така и не ни предложиха да подпишем информирано съгласие. Извикаха реаниматор, който направи всичко, което се очакваше в тази ситуация - започна вливания на разтвори. Обадиха се на д-р Димо Димов - хирург от Първа хирургия, не пожела да дойде на консулт в Спешното, а каза, че му е ясно кой е пациентът и директно да го качват в Реанимация. Малко след като го приеха в КАИЛ, отидох и разговарях с д-р Димов, който ми каза, че не е за първи път и съм наясно с положението. На 01.11.14. в 13.30, когато дават информация, бях там и ме допуснаха да го видя. Поговорих си със съпруга ми, който беше напълно адекватен, каза ми, че не е спрял да повръща кръв, цялата му уста беше също изцапана с кръв, аз го почистих с марля, постоях там около 10 минути и си тръгнах, защото не беше повече удобно да съм там. Тогава занесох и бележки за 4 банки кръв и ксерокопия на ТЕЛК и последните епикризи. Изумих се, че на съпруга ми не беше поставена сонда на Блекмор, защото зная, че за него в такива ситуации тя е животоспасяваща. Когато попитах защо е без сонда, ми отговориха, че д-р Димов така е преценил и че ще овладее кръвоизлива само с кръвоспиращи средства. Този кръвоизлив беше най-обилният. Вкъщи на фонтан повърна около 2 литра ясна кръв. В Спешното повърна нeколкократно и никой не погледна какво става. Реаниматорката ми каза, че според д-р Димов кървенето е от лигавицата на стомаха - ерозивен гастрит и че няма нужда от сонда, защото ще се овладее без нея. Доколкото вече съм запозната, ясна кръв на фонтан се повръща от варици на хранопровода, а когато е от стомаха не е ясна, заради стомашните киселини. Как се овладява такъв масивен кръвоизлив само с вливания? Може ли при спешен случай да се експериментира? При по-обилни кръвоизливи винаги му е поставяна сонда и така са ги овладявали. На другия ден - 02.11.14, отново отидох в КАИЛ в часа, в който дават информация. Дежурният лекар ми поиска още бележки за кръв, каза, че му преливат кръв, но тя изтича, както през устата, така и отзад. Отново попитах защо не му поставят сонда, дежурният вдигна рамене и каза, че хирургът така е казал. Попитах да не би типса, който му е поставен във ВМА от белгийски лекар, да се е запушил, ми се отговори, че това се вижда само с ангеограф. Във ВМА при преглед на обикновен ехограф д-р Томова от Клиниката по хепатогастроентерология преди около 2 месеца лично на мен ми показа типса. Реаниматорът ми каза, че бъбреците му функционират добре, а в получената епикриза по-късно чета противоположното. Не бях информирана за реалното състояние. Преди време при една гастроскопия, която д-р Димов е правил на съпруга ми без упойка, Данаил е бутнал ръката му и докторът е почнал да му крещи и да го обижда. Дори тогава д-р Димов и на мен ми се обади по телефона да се кара с мен. Оставам с впечатлението, че този човек има негативно отношение към моя съпруг след този случай и поради тази причина не му е поставил сонда, за да спре кървенето, което коства един млад живот. На 03.11.14. в 12.48 ч. бях пред КАИЛ за информация отново. Излезе една лекарка, която помолих за информация за Данаил. Тя ми каза да изчакам един момент и влезе да извика дежурния лекар. След около 10 мин. излезе лекарка, която ми каза, че Данаил е починал в 13.00 часа. Попитах защо не са ми казали веднага, след като знаят, че съм тук и ми отговори, че са го реанимирали 10 минути. Обясниха ми, че още вечерта му е спирало дишането и са го интубирали. За съжаление, ние за нищо не бяхме информирани и всичко беше един голям шок за нас. Аз наистина не можах да разбера защо се случи всичко това.
Говорих и питах много лекари, но мненията не съвпадаха едно с друго. На 04.11.14 се запознах с електронната епикриза на съпруга ми. Като предварителна и окончателна диагноза е посочена Варици на хранопровода с кървене - I85.0, K92.0- Хематемеза, R 57.1- Хиповолемичен шок, K 72.1- Хронична чернодробна недостатъчност. Приет е на 01.11.14 с ИЗ: 40746/2014. На 06.11.2014 отидох за получаване на епикризата на Данаил. Исках да се срещна и с д-р Димов. Аз бях с майка ми, която попита д-р Димов защо не е поставил сонда на Данаил при този обилен кръвоизлив, а той отговори, че така е преценил и че нямало нужда, защото кърви от лигавицата на стомаха. Започна да се кълне в своето и моето дете, че бил направил всичко необходимо. Беше видимо притеснен и държанието му не беше подобаващо. Решихме, че е добре да уведомим и неговия началник - проф. Игнатов, който обаче вече беше запознат с конфликта. Още в началото на нашия разговор с проф. Игнатов и д-р Димов професорът каза, че д-р Димов не е направил необходимото за нашия близък, че е сбъркал и имаме право да се жалваме или да ги съдим. Каза съдете ме, но аз ще ви осъдя. Обиди дъщеря ми, която е на 13 години и се намеси в разговора, като я нарече "пикла". Каза, че е директор на болницата и жалбата пак ще отиде при него. След много разправии и разиграване получих епикризата, за която д-р Димов се изказа, че е успял да преправи. Оказа се, че при "преправянето" дори е сменил бащиното име на съпруга ми, адреса, часа на смъртта, кода на диагнозата. Написал е вместо кървящи варици на хранопровода, само варици на хранопровода, т.е вместо код:I 85.0 e I85.9. Мисля, че това е тенденциозно, за да се подсигури, в случай че се жалваме. Не съм убедена дали мога да вярвам и на посочените в епикризата медицински резултати.
Моля, да обърнете внимание и на чернодробните изследвания при постъпване в болницата и след лечението. В потвърждение на моите твърдения за конкретната причина, довела до смъртта на съпруга ми Данаил Иванов Зоин, изложени в жалбата ми, изпращам допълнително получено от мен съобщение за смърт, в което ясно се вижда причината, довела пряко до смъртта – кръвоизлив от варикозни вени на хранопровода. Моля, да бъде потърсена отговорност на д-р Димо Димов от 1-ва коремна хирургия на МБАЛ "Света Марина"-гр. Варна, защо не е поставил сонда на Блекмор, за да предотврати кръвоизлива и защо по-късно в описаните от него документи конкретната причина не е цитирана. Моля, също по служебен път да изисквате написаното съобщение за смърт от д-р Димо Димов, което аз пpедадох в Погр. агенция и поради незнанието ми за съжаление не го ксерокопирах, но го прочетох и мога да ви уведомя, че диагнозата, довела до смъртта на съпруга ми, в двете съобщения е различна.
Ето я и моята история:
На 01.11.2014 около 4.30 ч. съпругът ми Данаил Иванов Зоин получи внезапно кръвоизлив. Тъй като е претърпявал многократни кръвоизливи - поне 15 пъти, ние сме наясно, че причината са кървящи варици на хранопровода. Обадих се на Спешна помощ, след което бяхме транспортирани в МБАЛ "Света Марина"-Варна. Направи ми впечатление, че не ми поискаха телефонен номер и име за контакти, а също така и не ни предложиха да подпишем информирано съгласие. Извикаха реаниматор, който направи всичко, което се очакваше в тази ситуация - започна вливания на разтвори. Обадиха се на д-р Димо Димов - хирург от Първа хирургия, не пожела да дойде на консулт в Спешното, а каза, че му е ясно кой е пациентът и директно да го качват в Реанимация. Малко след като го приеха в КАИЛ, отидох и разговарях с д-р Димов, който ми каза, че не е за първи път и съм наясно с положението. На 01.11.14. в 13.30, когато дават информация, бях там и ме допуснаха да го видя. Поговорих си със съпруга ми, който беше напълно адекватен, каза ми, че не е спрял да повръща кръв, цялата му уста беше също изцапана с кръв, аз го почистих с марля, постоях там около 10 минути и си тръгнах, защото не беше повече удобно да съм там. Тогава занесох и бележки за 4 банки кръв и ксерокопия на ТЕЛК и последните епикризи. Изумих се, че на съпруга ми не беше поставена сонда на Блекмор, защото зная, че за него в такива ситуации тя е животоспасяваща. Когато попитах защо е без сонда, ми отговориха, че д-р Димов така е преценил и че ще овладее кръвоизлива само с кръвоспиращи средства. Този кръвоизлив беше най-обилният. Вкъщи на фонтан повърна около 2 литра ясна кръв. В Спешното повърна нeколкократно и никой не погледна какво става. Реаниматорката ми каза, че според д-р Димов кървенето е от лигавицата на стомаха - ерозивен гастрит и че няма нужда от сонда, защото ще се овладее без нея. Доколкото вече съм запозната, ясна кръв на фонтан се повръща от варици на хранопровода, а когато е от стомаха не е ясна, заради стомашните киселини. Как се овладява такъв масивен кръвоизлив само с вливания? Може ли при спешен случай да се експериментира? При по-обилни кръвоизливи винаги му е поставяна сонда и така са ги овладявали. На другия ден - 02.11.14, отново отидох в КАИЛ в часа, в който дават информация. Дежурният лекар ми поиска още бележки за кръв, каза, че му преливат кръв, но тя изтича, както през устата, така и отзад. Отново попитах защо не му поставят сонда, дежурният вдигна рамене и каза, че хирургът така е казал. Попитах да не би типса, който му е поставен във ВМА от белгийски лекар, да се е запушил, ми се отговори, че това се вижда само с ангеограф. Във ВМА при преглед на обикновен ехограф д-р Томова от Клиниката по хепатогастроентерология преди около 2 месеца лично на мен ми показа типса. Реаниматорът ми каза, че бъбреците му функционират добре, а в получената епикриза по-късно чета противоположното. Не бях информирана за реалното състояние. Преди време при една гастроскопия, която д-р Димов е правил на съпруга ми без упойка, Данаил е бутнал ръката му и докторът е почнал да му крещи и да го обижда. Дори тогава д-р Димов и на мен ми се обади по телефона да се кара с мен. Оставам с впечатлението, че този човек има негативно отношение към моя съпруг след този случай и поради тази причина не му е поставил сонда, за да спре кървенето, което коства един млад живот. На 03.11.14. в 12.48 ч. бях пред КАИЛ за информация отново. Излезе една лекарка, която помолих за информация за Данаил. Тя ми каза да изчакам един момент и влезе да извика дежурния лекар. След около 10 мин. излезе лекарка, която ми каза, че Данаил е починал в 13.00 часа. Попитах защо не са ми казали веднага, след като знаят, че съм тук и ми отговори, че са го реанимирали 10 минути. Обясниха ми, че още вечерта му е спирало дишането и са го интубирали. За съжаление, ние за нищо не бяхме информирани и всичко беше един голям шок за нас. Аз наистина не можах да разбера защо се случи всичко това.
Говорих и питах много лекари, но мненията не съвпадаха едно с друго. На 04.11.14 се запознах с електронната епикриза на съпруга ми. Като предварителна и окончателна диагноза е посочена Варици на хранопровода с кървене - I85.0, K92.0- Хематемеза, R 57.1- Хиповолемичен шок, K 72.1- Хронична чернодробна недостатъчност. Приет е на 01.11.14 с ИЗ: 40746/2014. На 06.11.2014 отидох за получаване на епикризата на Данаил. Исках да се срещна и с д-р Димов. Аз бях с майка ми, която попита д-р Димов защо не е поставил сонда на Данаил при този обилен кръвоизлив, а той отговори, че така е преценил и че нямало нужда, защото кърви от лигавицата на стомаха. Започна да се кълне в своето и моето дете, че бил направил всичко необходимо. Беше видимо притеснен и държанието му не беше подобаващо. Решихме, че е добре да уведомим и неговия началник - проф. Игнатов, който обаче вече беше запознат с конфликта. Още в началото на нашия разговор с проф. Игнатов и д-р Димов професорът каза, че д-р Димов не е направил необходимото за нашия близък, че е сбъркал и имаме право да се жалваме или да ги съдим. Каза съдете ме, но аз ще ви осъдя. Обиди дъщеря ми, която е на 13 години и се намеси в разговора, като я нарече "пикла". Каза, че е директор на болницата и жалбата пак ще отиде при него. След много разправии и разиграване получих епикризата, за която д-р Димов се изказа, че е успял да преправи. Оказа се, че при "преправянето" дори е сменил бащиното име на съпруга ми, адреса, часа на смъртта, кода на диагнозата. Написал е вместо кървящи варици на хранопровода, само варици на хранопровода, т.е вместо код:I 85.0 e I85.9. Мисля, че това е тенденциозно, за да се подсигури, в случай че се жалваме. Не съм убедена дали мога да вярвам и на посочените в епикризата медицински резултати.
Моля, да обърнете внимание и на чернодробните изследвания при постъпване в болницата и след лечението. В потвърждение на моите твърдения за конкретната причина, довела до смъртта на съпруга ми Данаил Иванов Зоин, изложени в жалбата ми, изпращам допълнително получено от мен съобщение за смърт, в което ясно се вижда причината, довела пряко до смъртта – кръвоизлив от варикозни вени на хранопровода. Моля, да бъде потърсена отговорност на д-р Димо Димов от 1-ва коремна хирургия на МБАЛ "Света Марина"-гр. Варна, защо не е поставил сонда на Блекмор, за да предотврати кръвоизлива и защо по-късно в описаните от него документи конкретната причина не е цитирана. Моля, също по служебен път да изисквате написаното съобщение за смърт от д-р Димо Димов, което аз пpедадох в Погр. агенция и поради незнанието ми за съжаление не го ксерокопирах, но го прочетох и мога да ви уведомя, че диагнозата, довела до смъртта на съпруга ми, в двете съобщения е различна.
ВАРНААЛАРМА
рубрика за
читателски сигнали
Споделете новина от вашата улица, квартал, училище, работа
ГРАЖДАНИНЪТ
РЕПОРТЕР »
рубрика за
читателски сигнали
Споделете новина от вашата улица, квартал, училище, работа
ГРАЖДАНИНЪТ
РЕПОРТЕР »
Коментари (18)
Подавай документите с копие до Министъра на здравеопазването.
След върховен съд в Страсбург.Там прошка няма. Но психически трябва да си готова да чуеш много лъжи.Не губи документите - те са твоето спасение.
Не виждам снимка на Данаил, но мисля, че с него бяхме съученици в строителния техникум.
Не се отказвайте да съдите доктора и болницата. Те трябва да си понесат отговорността.