Живот
Плюя
на делника рошав и стискам душата си ,
спъвам
се в нечие недоверие и връщам
сълзите
си в очите, за да ги удавя...
А
там пред мен като светулчица отлита
зад
хоризонтите на ден и нощ
това,
което аз бленувами всяка нощ сънувам.
И
пътят ми все по стръмното извива,
изникват
тръни-детелини няма,
когато
и цветята си отиватживотът ми изтива
ли, изтива...
Вървя
и плюя на съдбата си- свекътва
и
вече обичта ми е далече,
за
да я уловя в трперещите длани
и
да я запазя като хербарий
от
живот на клада,
защото
останалото е далечен спомен.
теорайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар