Теорайска

                         Размисли

Когато спомените ми станат по-мили и свидни от въжделенията и бленуванията ми,

то значи вече съм достигнала до зрелостта и започвам да остарявам, уви.

Когато ми е самотно и студ сковава душата и тялото ми се загръщам със спомените си, за да се почувствам поне за малко в уюта на сбъднатото вече.

Не искам да се завръщам в миналото, но то ми дава сили да вярвам, че пак мога да имам това, което искам. Но не живея в миналото и не искам да отърва настоящето, в името на бъдещето

Когато си на върха и имаш работа, пари и късмет имаш приятели много-като мухи на мед. Но останеш ли без работа, пари и щастие всички изчезват като плъхове от потъващ кораб и се осланяш на милостивата помощ на непознати … За да оцелееш. Аз оцелявам благодарение на добротата на случайни хора и им благодаря за протегнатата десница!

Само за няколко месеца от тревогата израстна тежка, страш

на ,нелечима болест-смъртоносна без операция.Сърцето ми не издържа на скръб и болки и се отвори от всичките си клапи,за да НЕ СЕ ПРЪСНЕ КАТО КРИСТАЛНО ШИШЕ НА ХИЛЯДИ ПАРЧЕТА .  Сега какво ми остава-да потърся пари за ОСИГУРОВКИ И ОПЕРАция и да се надявам да се събудя след операЦИЯТА,ами ако не ми се твори късмета за живот  след тежката сърдечна операция? Кой ще ме погледне като оцелея и как ще живея?...Саота….