Преживяното подпечата чувства и мисли

И в живота отново се връща

Детски устрем към бъдеще,

Наситено с действие;

Устрем младежки към щастие,

Плуващо с чувствата;

Жажда за повече знания,

Изстрадани в безсъние;

Хиляди ласкави пръсти-

Мои, твои...завинаги...

Но нищо в живота не се повтаря,

Дори омаята на лчбовта ни.

Самотни чайки в зори ме събуждат.

Както някога, когато пак ще те измисля.

      Теорайска

А тук наистина е все още зима-сняг из страната, дъжд във Варна-времето е подлудяло, а аз не го помня такова от как съм се родила.

                                           Остава зимата

     Остава зимата...

       Потърси слънцето ликът си в реките-

       мазутно бляскава,оцъклена вода

       изгълтаа образа му и отмина...

       Прозрачно лека идва пролетта-

       опушена,задавена,неподранила,а умира.

       По клони напътили и огнездени,

       от  алчност простреляни птичи крила

       и лятото на нашето доверие

       остана само в жрическо поверие...

                       Теодора