Двадесетти век
Несправедливо устройваме дните си...
Уж с динамика-мудно изказваме мнения и преценки,
Философи сме по интуиция,
по принуда живеем само с няколко истини.
Ерудирани личности, бягащи по ръба на изострено време,
жаждащи слава, пори и безистини,
лукс домове и служби изгодни.
А все още в съня ни спохожда
Болка от копита препускащи-
волни
мустанги...
Иначе силни сме по природа и мислещи
С връзки солидни и с буйчо-владика.
Но във сърцето-жарава под мислите,
Танц нестинарски подема
Чувството,не допито
От чашата-справедливост.
Теорайска
