Слънцето-богът
на топлина и светлина от позлата,
хиляди паяджини изплита
от лъчите на желанията ми
и спуска отгоре ми дъжд,
за да ме омае и да збъдне мечтите.
Обожавам огъна в него,
разпалващо дързак
и замръзвам в мига,, в който
губя лика му зад облаци
мъка...
Те идват към мен на талази
омраза.
в черно-сиви флуди от зло
и ме скриват в шепи желязни,
и ме тровят с природна
отрова.
А моето слънце се
самовзривява,
Когато и мен ме няма... Теораъска
като мънички подли длани със
Няма коментари:
Публикуване на коментар