В храма на душата ми

Живот

Плюя на делника рошав и стискам душата си ,

спъвам се в нечие недоверие и връщам

сълзите си в очите, за да ги удавя...

А там пред мен като светулчица отлита

зад хоризонтите на ден и нощ

това, което аз бленувами всяка нощ сънувам.

И пътят ми все по стръмното извива,

изникват тръни-детелини няма,

когато и цветята си отиватживотът ми изтива ли, изтива...

Вървя и плюя на съдбата си- свекътва

и вече обичта ми е далече,

за да я уловя в трперещите длани

и да я запазя като хербарий

от живот на клада,

защото останалото е далечен спомен.

   теорайска