Теорайска

Животът ми като спомени…

                                                                                Теорайска

     …и май само това ми остана от миналото. Съдбата ми, променена от нечия воля – зави в непредписана от ориста ми посока и обърка астрологическите прогнози като все още втрещява звезди и гадатели.

     Животът ми,  започнал в оня миг на върховно щастие за двама млади, които са търсили  озвездения си момент в нощта на тринадесети декември в петък – добре, че няма тринадесети месец…Сигурно него щяха да изберат и да комбинират с тринадесетото число и петъчния ден за повече екстравагантно предизвикателство към създателя на всичко съществуващо и Дявола, той обича да го предизвикват...

    И на 29-ти септември съм дошла на този свят с нежелание да напусна утробата на майка си, след като съм  дремела уютно на топло и защитено място цели 10 месеца. Но съм разочаровала  баща си, защото съм момиче, а не очаквания футболист-сокол и бъдещ втори Чоко райски, който да продължи блестящата кариера на родителя си, прекъсната злощастно от футболист нa другият варненски отбор, вечния съперник на соколите-Черно море. Бавно се преодолява разочарование, но когато ме видял месец по-късно и ме взел в ръце се влюбил в собственото си творение. Покрай големите разправии за името на щерката и кандърмите да е Тодорка, майка ми е намразила свекър и свекърва, че и съпруг-наистина и на мен не ми звучи мелодично за момиче, подновеното име на татковия баща. А с името са ми дали и орисията да имам в живота си или по-точно да нямам това, което съм желала, да не успея в това,  което съм мечтала и да не постигна висини в живота си Името е като печат на личността и орисия за него....

      Девет е числото на рождения ми месец-число на страшния съд, на изкуплението да си човек според религиозните догми. Деветката присъства в рождената ми дата четири пъти-29.09.1959г.Това вече е показно за живота ми, като изкупление на унаследени от поколенията грехове. Какви ли?Не и мои, обаче...

    Днес ми се случиха странни неща-нещастия, които ме тласкат към гибел и посипват душата ми с огън и жупел в момент на без доходност. Правих-струвах, но погубих всичко, което имах и за което много хора силно ми завиждаха-че си го и казваха по един или друг начин. Сега виня единствено себе си, за това че загубих имотите, оставени ми от родителите ми-моето богатство, което увеличавах и загубвах веднага след това като разбито в цимент стъкло. И сурцето също си "счупих"! Събирах го от прахта, зрънце по зрънце в шепите си и после то пак се разпиляваше, издухано от злостната хорска завист. Днес вече съм уморена от съзидание и загуби, от борба за оцеляване в самотата на студеният ни и бездушен свят. Изтощих се да съзиждам от нула живота си и веднага да губя изграденото с ‚кървава пот“. „Уморих се да бъда различен…“

…

Родих се не по своя воля-

живея си според дълга,

ще свърши пътят ми сред хората

преди да съм решил това.

Но още дишам-още мога

в уханни нощи да ловя мечти,

в сияйни делници да тучам и работя,

в празниците- да почивам и творя...

А искам само с дух на обич да открия

сияние в мрака в озвездена нощ,

с ръка за делника си рошав

по тътя земен още да вървя.

И трябва само да съм обичана

като преди сърцето да копней...

Да трябва в себе си да вникна,

 за да открия слаббостта,

за да намеря пътя си към тези,

които ме обичат като мен...

Но се родих ппо Божията воля,

Живъх си точно според моя дълг

И като свърша пътя си сред хората

Да кажа:-Боже, мой, благодаря!

                 Теорайска-Теодора

Живот

 Плюя на делника рошав и стискам душа

 между зъбните си остатъци,

 спъвам се в нечие недоверие и връщам

 в очите сълзите си, за да ги удавя...

 А там пред мен като светулчица,

 отлита зад хоризонта нощен

е всичко онова, което аз желая-

това, което аз бленувам и всяка нощ сънувам.

И пътят ми все по стръмното извива,

изникват тръни-детелини няма,

когато и  цветята си отиват

животът ми изтива ли, изтива...

Вървя и плюя на съдбата си- свекътва

и вече нямам обич да запазя

 като хербарий от живот на клада,

защото останалото е далечен спомен.

   Теорайска

Сълзите

-Не плачи!
Осоляват сълзите земята
и цветята извяхват, светлината помръква,
звездите се давят в тъгата ми,
като в черни дупки на чувствата.
-Аз не плача!
Плачат очите ми, не видели
взрива на Зората от сълзите си
и сърцето, пресъхнало като пустиня...
_Аз не плача!
Плачат ръцете ми
по ласката на несбъднати допири,
плачат звездите в очите ми
без любовта на безумните- осиротели,
плачи Венера-чаровна омайница,
но благодетелка на избраните само...
-Аз не плача!
Плаче дъжда по стъклата,
стене стичащ се в локвите...
А далече, далече, на друга планета
аз се смея с други хора и в друго време
и ще бъде з

а винаги...може би!
Теорайска

Да, всеки идва с мисия на земята.  Но...има зли хора,  които променят предначертаният му път и живота му тръгва в грешна посока или се срива...всичко създадено от него потъва в прахта от нищото.  И душата му се свива в юмрук, но понякога ръката е „заболяла“ и юмрука му е без сила ,уви!Сърцето вече е счупено от тежкото бреме на съдбата... Остава му да се усмихва само и да си придава вид на безгрижие. Какво ли ще стане, ако си излее горестта? Нищо, хората си имат свои грижи, а другите-богопомазаните са безхаберни за човешката скръб , когато са с пълни джобове и празни очи.  Но зная, че има и добри люде - в моето положение,  безсилни за себе си и за друг(да помагат).  Живота СИ ТЕЧЕ…Обеднелите хора са нежелани-убиват ги (какрто гардовете на Варненския МОЛ убиха по особено жесток начин бден и болен мъж или пребиват други...Ае и така и така сме тръгнали да мрем българите-от горест и беднотия, а и бизнеса убива-гинансово и сърдечно!

                 Търся топлина

   

Студено ми е от това,

че нещо недостига в мене.

Навярно някакви слова-

от теб до днес несъчинени.

И аз ги търся всеки път

щом пламне в теб искрица чувство,

но те се крият и мълчат

и ако ги кажеш са безвкусни.

Дали ще ги открив аз

или за друга-отредени?

Дали до сетния ми час

не ще достига нещо в мене?

                                     Теодора-

Всеки,който има желание би могъл да ми помогне да си платя наемите с депозитите-местя квартира и магазин-връщам се на пазара мецду алуминиевите бараки и продилгавам да се борв...

-сметка в $ в ЦКБ-BG24CECB97901006124200

-сметка в лв. в Пощенска банка-BG68BPBI79451086929402, ПРАЗНА Е И ЧАКА ПЕНСИЯТА МИ ОТ 160/170ЛВ. СЛЕД 3/4 МЕСЕЦА,УВИ!