Сън по блогоявление
Луната ми спусна
стълба от лъчи огряна,
изплетена от
паяджината -тъга
и ме помами с цветя
от луните лъчи облени,
такива дето само в
сънищата ми растът
Но на стъпалата кън
небето стоеше тя-
Луна в бяла роба и с
коси платина-
съдбата ми ме върна на
Земя-ограбена руина,
не пожела да стъгна
рано в райска градина...
Гирлянди са лъчите и
за мен сега
опасват те елхата на
душата ми
в Коледа
най-трудната в живот ми.
Теодора
Няма коментари:
Публикуване на коментар