Теорайска

ХХХ

Словата ни са огнени кълба,

Които се превличат от безкрая-

Дори на думите жарта

Разпалват заревото ни над рая.

И ти-жребец необуздан

В савана избуели чувства

Към извора на любовта

С пресъхнали уста препускаш.

Ела, ела и донеси

На ласките ни парещия допир,

Очите на нощта ни отвори,

И танцът ни в рая сътвири !

       Теорайска

За сбогом Словата ни са огнени кълба, които се отблъскват към безкрая- дори на дланите жарта разпалва заревото на раздяла. И ти-жребец необуздан, в савана прегоряли чувства към извор-мъжка свобода, с пресъхнали уста препускаш. Не се обръщай!                    Отнеси на ласките ми галещия допир, очите на ноща ми затвори- стремглаво си иди!                     Върви си!