ХХХ
Словата ни са огнени кълба,
Които се превличат от безкрая-
Дори на думите жарта
Разпалват заревото ни над рая.
И ти-жребец необуздан
В савана избуели чувства
Към извора на любовта
С пресъхнали уста препускаш.
Ела, ела и донеси
На ласките ни парещия допир,
Очите на нощта ни отвори,
И танцът ни в рая сътвири !
Теорайска
 |
За сбогом
Словата ни са огнени кълба,
които се отблъскват към
безкрая-
дори на дланите жарта
разпалва заревото на раздяла.
И ти-жребец необуздан,
в савана прегоряли чувства
към извор-мъжка свобода,
с пресъхнали уста препускаш.
Не се обръщай!
Отнеси
на ласките ми галещия допир,
очите на ноща ми затвори-
стремглаво си иди!
Върви си!
|
