Живот
Плюя
на делника рошав и стискам душа
между
зъбните си остатъци,
спъвам
се в нечие недоверие и връщам
в
очите сълзите си, за да ги удавя...
А
там пред мен като светулчица,
отлита
зад хоризонта нощен
е всичко онова, което аз желая-
това, което аз бленувам и всяка нощ
сънувам.
И пътят ми все по стръмното извива,
изникват тръни-детелини няма,
когато и цветята си отиват
животът ми изтива ли, изтива...
Вървя и плюя на съдбата си- свекътва
и вече нямам обич да запазя
като хербарий от живот на клада,
защото останалото е далечен спомен.
