Теорайска

Тъга споходи мойта нощ, 
сърцето ми отказва да работи,
препълнено е вече със немощ
вратите си завинаги разтвори.
Така поема всичко то,
не се страхува-
отворено то няма да се присне,
дори когато зло го сполети
и бури го обвеят  в тръни

по пътищата на живота ми.