ВЪЗПОМЕНАНИЕ На 20.10.2014 г. се навършват 6 години без скъпият ми тати - Чоко Райски

Стойчо  Тодоров  Стойчев Чоко Райски (юноша на Шипченси сокол през 44/47 и негов капитан) На 20.10.2008г. почина на операционната маса моя мил тати и ме остави сам сама в света! Скърбя за него и почитам паметта му. За приятелите на Чоко Райски - спомнете си за него-той беше добър човек.! Липсваш ми, тате! Липсващ ми!!! От милата ти дъщеря-Дари На 20.10.2014 г. на гроба му – блок 8, алея 23, втори ред, място 13 гробищен парк-с.Тополи

Установиха ми високостепенна митрална регургтация на 7март, когато ме приеха във Варненската кардиология на окръжна болница. Професор Пенков ми даде 3/4 месеца живот без незабавна операция, но аз все още съм жива и дори започнах собствен бизнес с дамски бутик напазара във Варна - "мърдам". Но почти всеки ден ми е зле на гърдите и сърцето-или ставам със задух или през деня ме задушава при най-малко вълнение. а вълнения имаме в дните на всеки час и дори на всяка минута и колкото и да си налагам непукизъм-не ми се отдава подсъзнателно.  Ако мускулът на сърцето ми е блокирал или колабирал и не работи, то няма ли начин да се съживи и стимулира за работа? Имах колабирал трицептурий след фрактура и обездвижване в продължение на 1/2 г., но накрая с подходящите процедури и психическа нагласа го съживих и  опревъргах лекарите, които казваха,, че ще остана саката. Сега мисля, че може би има начин да се съживи сърдечния мускул -лекарства, процедури и психика. другото, което ме тревожи е : как моите лекари не са открили дори намек за наследствено слабо сърце като непрекъснато си правя годишни прегледи, боледувам повече от нормално и бях болнаво дете по болници и с много труд по оцеляването ми.Само за сърцето ми нищо не са казвали и за дни-не първа, не втора, не трета, а четвърта последна(предпоследна май беше степен на клапна регургитация? Къде да открия в тази нещастна страна моя лекар? Какво да изисквам и очаквам от него? и има ли начин да се пробва лечение, вместо да се чака и реже на риск? Баща ми го отрязаха за аневризма на аорта и почина на операционната маса от кръвозлив, майка ми и биха ваксина за тетаност , макар че имаше вече разсейки от рак на гърдата и беше боледувала на младини от туберкулоза в тежка форма-почина в глад и жад за 7 дни и слава богу отърва морфина и дългите месеци болки и унижения.  Аз питам- мога ли да бъда прегледана и от кого, за да се лекувам на принципа" 20 пъти мери и веднъж режи", както ми беше казала една професорка-хирург преди 45 години.  Мислите ли, че може да работим заедно по съживаване на сърдения мускул без интервенция или с безкръвна такава, или нещо ново за което все още а не съм в час.

Клапите на сърцето не били мускул както напоследък ме осветлиха по випроса, а тикан(платна) и това променя концепцията ми за мускулна реанимация. Каза ми го изключително любезна и отзивчива лекарка от военна болница-д-р Б. Хаджиева. Възхитена съм как ме прие и обясни общите неща за които я питах, за разлика от грубостта на проф. Пенков.Сега ще мисля и търся начин за прочистване на артерии и затлачени органи от холестирол.

Тъга споходи мойта нощ, 
сърцето ми отказва да работи,
препълнено е вече със немощ
вратите си завинаги разтвори.
Така поема всичко то,
не се страхува-
отворено то няма да се присне,
дори когато зло го сполети
и бури го обвеят  в тръни

по пътищата на живота ми.