Дори,
когато се обичаме,
Неосъзнали
цветните си сънища
И зрими,
И съвсем
неразгадаеми
Са песните на птиците.
Докосваме
се-шепнещи листа
От полъха на пролетния вятър.
Докосваме
се-бляскави сълзи,
Роса в
дъгата и
Дъга в цветята.
Отблъскваме
се-капещи листа,
Разпръснати
От есенния вятър.
Отблъсква
ме се-сринати мечти,
Сълза в
праха
И прах в
мечтата.
Дори,
когато се намразваме,
Загубили пътеките на птиците
И зрими,
И съвсем
несъзерцаеми
Са траекториите на душите ни.
Теорайска
