Сън по блогоявление

Луната ми спусна стълба от лъчи огряна,

изплетена от паяджината -тъга

и ме помами с цветя от луните лъчи облени,

такива дето само в сънищата ми растът

Но на стъпалата кън небето стоеше тя-

Луна в бяла роба и с коси платина-

съдбата ми ме върна на Земя-ограбена руина,

не пожела да стъгна рано в райска градина...

Гирлянди са лъчите и за мен сега

опасват те елхата на душата ми

в Коледа най-трудната в живот ми.

Теодора

       Диалектично

-Не може да обичаш вятъра-

Връхлита и по пътя си руши,

Разкъсва слънцето, звезди загася...

По шеметен от танц,

От огън по-неукритим.

-Но вятъра е с длани-ласки,

Обгръщат те града с воал-мечти,

Целуваб слънцето, звезди разпалва...

По-нежен от любов

И като музика-необозрим

       теорайска

Дори, когато се обичаме,

Неосъзнали цветните си сънища

И зрими,

И съвсем неразгадаеми

          Са песните на птиците.

Докосваме се-шепнещи листа

          От полъха на пролетния вятър.

Докосваме се-бляскави сълзи,

Роса в дъгата и

         Дъга в цветята.

Отблъскваме се-капещи листа,

Разпръснати

         От есенния вятър.

Отблъсква ме се-сринати мечти,

Сълза в праха

         И прах в мечтата.

Дори, когато се намразваме,

          Загубили пътеките на птиците

И зрими,

И съвсем несъзерцаеми

          Са траекториите на душите ни.

                           Теорайска