Преживяното подпечата чувства и мисли

И в живота отново се връща

Детски устрем към бъдеще,

Наситено с действие;

Устрем младежки към щастие,

Плуващо с чувствата;

Жажда за повече знания,

Изстрадани в безсъние;

Хиляди ласкави пръсти-

Мои, твои...завинаги...

Но нищо в живота не се повтаря,

Дори омаята на лю

бовта ни.

Самотни чайки в зори ме събуждат.

Както някога, когато пак ще те измисля.

      Теорайска

-Не плачи!
Осоляват сълзите земята
и цветята извяхват, светлината помръква,
звездите се давят в тъгата ми,
като в черни дупки на чувствата.
-Аз не плача!
Плачат очите ми, не видели
взрива на Зората от сълзите си
и сърцето, пресъхнало като пустиня...
_Аз не плача!

Плачат ръцете ми
по ласката на несбъднати допири,
плачат звездите в очите ми
без любовта на безумните- осиротели,
плачи Венера-чаровна омайница,
но благодетелка на избраните само...
-Аз не плача!
Плаче дъжда по стъклата,
стене стичащ се в локвите...
А далече, далече, на друга планета
аз се смея с други хора и в друго време
и ще бъде за винаги...може би!
Теорайска