Сън по блогоявление

Луната ми спусна стълба от лъчи огряна,

изплетена от паяджината -тъга

и ме помами с цветя от луните лъчи облени,

такива дето само в сънищата ми растът

Но на стъпалата кън небето стоеше тя-

Луна в бяла роба и с коси платина-

съдбата ми ме върна на Земя-ограбена руина,

не пожела да стъгна рано в райска градина...

Гирлянди са лъчите и за мен сега

опасват те елхата на душата ми

в Коледа най-трудната в живот ми.

Теодора

-Не плачи!
Осоляват сълзите земята
и цветята извяхват, светлината помръква,
звездите се давят в тъгата ми,
като в черни дупки на чувствата.
-Аз не плача!
Плачат очите ми, не видели
взрива на Зората от сълзите си
и сърцето, пресъхнало като пустиня...
_Аз не плача!

Плачат ръцете ми
по ласката на несбъднати допири,
плачат звездите в очите ми
без любовта на безумните- осиротели,
плачи Венера-чаровна омайница,
но благодетелка на избраните само...
-Аз не плача!
Плаче дъжда по стъклата,
стене стичащ се в локвите...
А далече, далече, на друга планета
аз се смея с други хора и в друго време
и ще бъде за винаги...може би!
Теорайска

Родих се не по своя воля-

живея си според дълга,

ще свърши пътят ми сред хората

преди да съм решил това.

Но още дишам-още мога

в уханни нощи да ловя мечти,

в сияйни делници да тучам и работя,

в празниците- да почивам и творя...

А искам само с дух на обич да открия

сияние в мрака в озвездена нощ,

с ръка за делника си рошав

по тътя земен още да вървя.

И трябва само да съм обичана

като преди сърцето да копней...

Да трябва в себе си да вникна,

 за да открия слаббостта,

за да намеря пътя си към тези,

които ме обичат като мен...

Но се родих ппо Божията воля,

Живъх си точно според моя дълг

И като свърша пътя си сред хората

Да кажа:-Боже, мой, благодаря!

                 Теорайска-Теодора

Зодиакално

В света на джунгловите нрави

навлязох с дворцов етикет

 и зодията ми Везни, уви

 за лукса почна да скърби.

 Юмруци, бесове и кървави разправи

 не са по вкус и цвят за мен - 

обичам в спор интелигентните победи,

  уханни нощи и дантелени мечти, ех ...

И стана тъй, че Лъв един

 по лукса в маниера ми особен

мечтанно се загледа и пожела

 за себе си да има жрица на Венера

... отсече-Искам и това е <br

 Но нали Везната все се колебае,

 тя не посмя да каже „Да!”

и зачака Лъвската решителност да надделее.

Хммм, има да си чака...

 Уви! Ленив е той и прати пратеници свои

 а те-Овни, Телци, козли, които

 с маниери земни и оборно прости

 отблъснаха Везната и се завърнаха сами

 в покоите на лъвското сърце.

Ленив е царят, а Везната пък е колеблива,

 тя търси мъж-чаровник умен, спортен,

славен и също тъй забавен,

  но луксозен и високопоставен,

 но ... смирен! ...   Теорайска