Преживяното подпечата чувства и мисли

И в живота отново се връща

Детски устрем към бъдеще,

Наситено с действие;

Устрем младежки към щастие,

Плуващо с чувствата;

Жажда за повече знания,

Изстрадани в безсъние;

Хиляди ласкави пръсти-

Мои, твои...завинаги...

Но нищо в живота не се повтаря,

Дори омаята на лю

бовта ни.

Самотни чайки в зори ме събуждат.

Както някога, когато пак ще те измисля.

      Теорайска

Дори, когато се обичаме,

Не осъзнали цветните си сънища

И зрими,

И съвсем неразгадаеми

          Са песните на птиците.

Докосваме се-шепнещи листа

          От полъха на пролетния вятър.

Докосваме се-бляскави сълзи,

Поса в дъгата и

         Дъга в цветята.

Отблъскваме се-капещи листа,

Разпръснати

         От есенния вятър.

Отблъсква ме се-сринати мечти,

Сълза в праха

И прах в мечтата.

Дори, когато се намразваме,

          Загубили пътеките на птиците

И зрими,

И съвсем несъзерцаеми

          Са траекториите на душите ни.

                           Теорайска

       Диалектично

-Не може да обичаш вятъра-

Връхлита и по пътя си руши,

Разкъсва слънцето, звезди загася...

По шеметен от танц,

От огън по-неукритим.

-Но вятъра е с длани-ласки,

Обгръщат те града с воал-мечти,

Целуваб слънцето, звезди разпалва...

По-нежен от любов

И като музика-необозрим

       теорайска

Мои стихове като клипове